Датата е 17 септември, 2017 година. Мястото на събитието – Пловдив, България. Страна от Европейския Съюз. На стадион „Локомотив” се играе мачът от Първа лига между Локомотив Пловдив и Славия. До 70-ата минута всичко върви нормално. Приятен футбол, голове, положения и за двата отбора. И тогава портите на ада се отвориха...

Част от феновете на домакините, изнервени по една или друга причина, замериха с шише от минерална вода 18-годишния вратар на „белите“ Антонис Стериакис. Няколко секунди по-късно в неговата посока като копие бе хвърлена и метална тръба. За щастие стражът не бе уцелен. Но можеше и да бъде...И както каза Златомир Загорчич след двубоя: „Днес можеше да убият вратаря ни”.

Свикнали сме треньорите понякога да преувеличават, все още под влияние на емоцията от сблъсъка. Уви, в случая Загорчич никак не преекспонира. Беше напълно прав.

Много е тъжно, че трябва да говорим за тези неща сега, вместо да анализираме играта. Но ситуацията по трибуните на българските стадиони започва да излиза извън контрол и е време някой да обърне сериозно внимание на проблемите.

Не знам каква е причината за тези действия на част от присъстващите на трибуна „Бесика”. Но да хвърляш предмети по човек, още повече в случая – дете, е грозно, срамно, обидно. И престъпно.

Още по-страшното е, че такива неща не се случват за първи път из родните спортни арени. Деянията и на част от поддръжниците на градския съперник на Локо – Ботев, означават, че предстоящото дерби между двата тима вероятно ще се играе при закрити врати. Което е изключително жалко. Защото футбол без публика не е футбол, както каза Станимир Стоилов преди години.

Нека си припомним и други подобни епизоди. През 2014 година в баскетболната Адриатическа лига се стигна до бой в залата по време на мача Левски – Партизан. Или две години по-рано. Във волейболния „Челъндж Къп” „сините“ играха срещу Олимпиакос, а състезателят на гостите Константинос Христофиделис бе уцелен с празни бутилка от водка. Та само преди няколко месеца Левски се изправи в Лига Европа срещу Хайдук на празен стадион заради наказание, наложено от УЕФА за минали провинения. Спомняме си и срещите със Сиони, Сараево...

Част от поддръжниците на ЦСКА също са грабвали заглавията поради грешните причини. Като щетите, нанесени по „Лудогорец Арена” в края на миналия сезон, като нахлуването на терена по време на контролата с Ашдод през 2015-а...

Мога да давам примери до безкрай. Но какво ще ни помогне просто да си спомняме за тези инциденти? Не, дойде време да се вземат спешни мерки. Не може беззаконието и чувството за безнаказаност да продължават. И тук трябва да се намесят не само БФС, но и държавните структури. Иначе рискуваме да се случи нещо наистина страшно, или пък да си направим собствена версия на „Хейзел” или „Хилсбъро”.

Ако трябва, нека вземем пример от Турция. Там, през 2011 година, мачът между Фенербахче и Манисаспор бе посетен от над 40 000 зрители – всички те бяха деца до 12 г. и жени.

Честно казано, не мога да разбера поведението и мисленето на някои от хората, посещаващи спортни мероприятия. Имам чувството, че те не отиват да подкрепят любимците си, а да излеят омразата, проблемите и комплексите си. В световен мащаб спортът е социален феномен, който забавлява, радва, обединява. Който мотивира и вдъхновява. Не и тук. Тук мразим, плюем, псуваме, обиждаме. Все пак из нашите ширини на тенис турнир валят освирквания и ругатни, пак тук преди повече от 10 години намиращият се тогава на върха на своята слава Роналдиньо бе освиркван бурно, докато из целия свят го аплодираха.

Ами хайде, нека говорим и от меркантилна гледна точка. Не се ли замислят тези запалянковци, че техните действия водят до санкции за клубовете им? И вместо средствата да бъдат инвестиране в школата или подобряване на инфраструктурата, те отиват за плащане на глоби.

Всеки уважаващ себе си привърженик казва, че се отъждествява с отбора си. Че даден клуб е начин на живот, начин на мислене, идеология. Демонстрира любов. Чудесно! За съжаление, за част от феновете тази любов е пречупена през друга призма. Тази любов е криворазбрана...