Фенклубът на Локомотив Пд отново организира интересно събитие – само след няколко дни, на 5 ноември в кино-център „Екоплекс“ ще има специална прожекция на новия български кинохит „Вездесъщият“. Поканата е към феновете на „смърфовете“ – хем да видят лентата, хем да направят приятна киновечер с режисьора на филма Илиян Джевелеков. Това е втора подобна инициатива, няколко години след предишния му филм „Love.net“. И в него, както и в новата творба има вплетени тънки черно-бели футболни нишки.
Нова Броудкастинг Груп е копродуцент, а филмът се разпространява в киносалоните у нас благодарение на "Лента".
Повече в специалното интервю, което даде Илиян Джевелеков за Gong.bg.
- Защо реши да вплетеш отново след “Love.net” черно-бялата футболна нишка?
Най-силният момент на черно-бялата футболна нишка в “Love.net” бе кадър, в който героинята на Койна Русева се рови в сайт за запознанства и получава съобщение “Любовта е черно-бяла!” от мъж с фланелка на Локомотив. Въпросният мъж е моят приятел –художникът Митко Железаров, който ми беше изпартил снимката, шегувайки се, че е за международния му паспорт. Сложих я във филма, без да му казвам, и си представете реакцията му, когато е гледал филма за първи път. Този кратък кадър предизвика неочаквана за мен бурна реакция от страна на феновете на Локото. Коцето Славов и Стоян Грозлеков от фен клуба, се свързаха с мен и така се стигна до неописуемо вълнуващата и ексцентрична прожекция на филма за футболистите и феновете на Локомотив през 2011г. Емоциите в препълнения киносалон бяха толкова ярки, че вероятно са ми повлияли на решението отново да намигна на локомотивците, и въобще – на пловдивчани.
- Това първоначална хрумка ли беше, още на ниво сценарий или ти хрумна в процеса на самото заснемане на „Вездесъщият“?
Още когато с Матей Константинов започнахме работа по сценария, имах желание за подобна закачка, при условие, че намерим адекватен контекст. Такъв не се появяваше дълго време. Често се майтапих с Матей, който е заклет левскар, че филмът ще остане без пълноценно функциониращ режисьор, ако не измислим начин да вкараме нещо за Локото. Матей се отнася търпеливо и добродушно към черно-бялата ми заигравка и накрая, вероятно - за да се отърве от досадните ми подмятания - взе че ми уйдиса на акъла.
- Като цяло има ли общо между футболната и кинопубликата? Дани Бойл, който и сега с „Т2 Трейнспотинг“ и който смело включва голяма доза фенщина по посока на Хибс, твърди че те имат доста общо?
Не мога да правя глобални психологически и социологически обобщения. Общото между футболната и кино публиката в България е, че е малобройна. Рядко стадионите и кинозалите са пълни, когато става дума за родна продукция. Защо е така – всеки може да си отговори сам. Смея да твърдя, че “Вездесъщият” е напълно конвертируем филм и - дано не прозвучи нахално – си струва да бъде гледан.
- Не се ли притесняваш, че на феновете на Ботев Пд тези твои футболни пристрастия няма да се харесат? Как ще ги привлечеш тях в киносалона?
Самият аз гледам на футболните си пристрастия със силна самоирония. Намесването на пловдивския футбол във филма е ведро намигване към всички пловдивчани и би следвало по-скоро да им е симпатично, защото е направено с усмивка от техен съгражданин, който от 28 години живее в София J В този смисъл - нямам притеснения, че феновете на Ботев ще изпитат негативизъм. Нека не забравяме, че “Вездесъщият” не е филм за футболните пристрастия, а е по-скоро размисъл за влиянието на технологичната революция върху живота ни и за бруталното незачитане на личния периметър на другите. Обратната връзка от няколкото десетки хиляди зрители до този момент е повече от положителна; същото се отнася и за мнението на кинокритиката, и мисля, че това е достатъчно основание филмът да бъде гледан, при това - в киносалоните – изживяването там наистина е много по-вълнуващо и пълнокръвно.
- Изкушавал ли си се да направиш филм изцяло на футболна или на спортна тематика?
Понякога изпитвам носталгия към времената, когато бях дете, после юноша, и ходех на мачове, както на Локомотив, така и на Ботев. Стадионите бяха препълнени, на терена имаше изключителни артисти, които бяха желани от всички столични грандове, но избираха да останат в любимите си пловдивски клубове. Публиката им се отблагодаряваше с неизмерима любов. В понеделниците, след неделните мачове, запалянковците първо се редяхя на опашка за в-к “Спорт”, следобед минаваха през безистена близо до бившата руска книжарница, където имаше пространство, в което можеше да видиш фоторепортаж от вчерашния мач, а накрая се събираха на т.нар. “Лайкучка” в градската градина, за да разнищват футболните въпроси. Ходил съм и съм слушал нахилен до уши уникалните филибелийски коментари, спорове и раздувки, в които реалност и фантазия се преплитаха и ставаше приказно. Запалянковците бяха и локомотивци, и ботевисти, и отрудени хора, и интелектуалци, а “Лайкучката” - бе тяхната арена – не на омраза и вандализъм, а на красноречие, остроумие и забава. Да, понякога съм си мислил колко вълнуващо, смешно и интересно би било да се разкаже за това. Представете си филм със заглавие “Лайкучката”.
Кой знае, може и да се случи, само да е живот и здраве…
Още веднъж призива на черно-бялата агитка: Каним ви да споделим безценни мигове с режисьора Илиян Джевелеков, актьорите Велислав Павлов, Свежен Младенов, Ирмена Чичикова, какно и част от екипа в лицето на Александра фучанска и Ангел Стефанов, както и да подкрепим българското кино. Прожекцията на филма е на 5 ноември от 18:00 в кино-център "Екоплекс" (бул."6-ти септември" 128). Билети може да намерите на предварителна продажба във фен-магазина на стадион "Локомотив" (бройките са изключително ограничени), съобщиха от фенклуба.
Коментирай