Футболистът на Лудогорец - Диниш Алмейда, даде специално интервю за предаването "Домът на футбола" по DIEMA SPORT. В него защитникът разкри какво е настроението в тима преди финалния спринт в шампионата, говори откровено за лидерството, трудните моменти след напускането на ключови играчи и своето състояние след прекараната тежка травма. Разбира се, португалецът не подмина и емоционалното му завръщане срещу бившия му клуб Локомотив Пловдив.
Диниш, здравей! Как се чувстваш? Успя ли да презаредиш батериите по време на международната пауза?
- Здравейте! Да, беше приятно да прекарам няколко свободни дни със семейството си, но сега вече се готвим изцяло за това, което предстои.
Готов ли е Лудогорец за финалния спринт в шампионата, за тези решителни два месеца?
- Да, мисля, че през целия сезон досега показваме, че сме готови за всичко. Продължаваме да работим по същия начин и знаем, че предстои последното голямо усилие пред нас. Ще се справим, ще дадем всичко от себе си, за да постигнем нашата голяма цел в края на първенството, а тя е да бъдем шампиони отново.
Имате 12 точки аванс пред Левски. Кара ли ви това да се чувствате дори малко по-спокойни от необходимото?
- Не, не. Ние знаем, че имаме добра преднина пред нашите опоненти, но това не ни успокоява и не обръщаме голямо внимание. Продължаваме да работим все така усърдно, за да можем да се представяме добре и да спечелим всяка следваща среща.
Знаем, че сте професионалисти, но как успявате да поддържате нивото си на мотивация високо? Какви мисли минават през главата ти преди мачовете?
- Както казахте, ние сме професионалисти и една голяма част от това да се наслаждаваме на играта е това да успеем да останем мотивирани и фокусирани. Много е важно всеки от нас да има онази лична дисциплина, която да го кара да се представя на добро ниво винаги.
Можем ли да кажем, че е трудният период след раздялата с Рик Джонатан и Руан Круз вече е зад гърба Ви?
- Напълно нормално е да имаме нужда от известно време, за да свикнем с липсата на такива топ играчи. Те са отлични футболисти и бяха важни за нас. Истина е, че имахме известни затруднения, но това е част от футбола. Понякога играчите си тръгват, но ти трябва да продължиш напред. Невинаги е лесно, но трябва да намериш правилните решения.
В някои мачове играхте без типичен нападател. Сега вече с Антоан Барлан, Биле и Квадво Дуа може ли да очакваме отново онзи атрактивен Лудогорец, който вкарва много голове?
- Факт е, че отсъствието на нападател повлия на представянето ни в някои мачове, но въпреки всичко ние се справихме. Преминахме през този период и сега с изброените от Вас нападатели и тяхното влияние мисля, че цялостното ни представяне ще е по-добро. Все пак това са хора, които знаят много добре как се вкарват голове и ние трябва да използваме тези им качества. В крайна сметка обаче, дали ще спечелиш с 1:0 или с 3:0, няма никакво значение и честно казано не броим вкараните попадения.
Възприемаш ли се за един от лидерите на тима и всъщност, какво означава лидерството за теб, както на терена, така и извън него?
- Може би аз съм един от многото лидери, които имаме в отбора. Опитваме се да водим и другите и да им покажем какво наистина означава да си професионалист в пълния смисъл на думата. Опитваме да им покажем кои неща са правилни и кои не са. Така аз разбирам лидерството и се опитвам да го предавам на другите.
Преди няколко месеца в едно интервю каза, че трябва да промениш целия си начин на игра след тежката травма. Кои са големите разлики в Диниш Алмейда преди контузията и сега?
- Прекарах една година извън терените и имах време да гледам много футболни срещи отстрани. И, ако си достатъчно умен човек, ще успееш да видиш някои неща, някои пространства и решения в дадени игрови ситуации. Сега мога да кажа, че съм по-добър от преди. Имам повече опит и увереност. Сега съм различен играч, така че този лош за мен период в крайна сметка успя да ми помогне много.
Имаше слухове за бъдещето на Игор Йовичевич през лятото. В Лудогорец има много опитни играчи, но как подобни информации влияят на атмосферата в клуба?
- Не, по никакъв начин. Ние сме изцяло фокусирано само върху нашето представяне. Една от основните причини да се представяме толкова убедително е работата на треньорския екип. Така че всички неща, които се пишат в медиите, не ни влияят. Не знам какво точно се цели с подобни публикации в пресата, но мога да гарантирам, че никой в съблекалнята не обръща внимание на тези неща и не ни интересуват.
Нека поговорим за следващия мач - двубой с Локомотив Пловдив. 63 двубоя за теб с „черно-бялата“ фланелка. Какви спомени изплуват в съзнанието ти сега?
- Повечето хора в Пловдив знаят отлично, че все пак това бяха един от най-добрите ми години не само в професионален, но и в личен план. Всички винаги са се отнасяли добре с мен и е удоволствие да се върнеш на място, където си бил щастлив. Винаги е приятно да съм отново в Пловдив и да играя срещу Локомотив.
Следиш ли ситуацията в клуба там, защото изглежда сякаш не се намират в най-доброто си състояние?
- Да, знам, че клубът не преминава през най-добрите си дни, но мога да им пожелая бързо да намерят правилните решения, защото клубът, феновете и хората в Пловдив заслужават по-добри времена. Локомотив заслужава да е по-нагоре в класирането и да радва феновете. А те просто трябва да продължат да правят същото - да подкрепят отбора, да бъдат близо до него и съм сигурен, че ако това е факт, то и добрите дни отново ще дойдат.
Разкажи ни малко повече за влиянието на Димитър Илиев в клуба. Вероятно си запознат с неговата ситуация в момента и проблемите с треньора. Всъщност, какво е решението, когато един треньор и звездата на даден клуб нямат добро разбирателство?
- Митко Илиев е една от големите легенди на клуба. Той е дал много на Локомотив. Когато бях там всички го уважаваха много, а относно решението на казуса честно казано не мога да кажа нищо, защото сега сме опоненти и за нас е предимство, ако играч като него не е на терена.
И последно, ако направим същото интервю, да кажем след две години, къде се виждаш тогава и какво би искал да постигнеш?
- Нямам представа. Животът се променя бързо и много сериозно, особено във футбола. Надявам се да съм на място, където съм щастлив и семейството ми се чувства добре. Ако тези две условия са изпълнени, за мен няма значение къде точно ще бъда.