Димитър Илиев с гола си донесе победата за Локомотив с 1:0 над Ботев и сега, до следващото пловдивско дерби, локомотивци ще се кичат с определението „господарите на Пловдив“. Ето какво сподели нападателят, както за мача, така и за началото на кариерата си, когато имаше шанса да стане играч на Челси.

„Естествено, спечелихме три точки в дербито, но и настроение, спокойствие, приповдигнат дух и сме господарите на Пловдив до следващото дерби. За юноша на Локомотив да вкара в дербито е мечта. Аз съм мечтал като малък да вкарам гол в дербито и то победен. Вкарвал съм, но за 2:0, а този беше победен, още по-сладък.“

„Вече съм почти на 30 години, няма какво да се доказвам. След 9 години отсъствие от това дерби се върнах с победен гол. Радвам се, че точно на мен се падна честта да реша дербито. Това е един от най-сладките. Влизам 15 минути преди края и вкарвам – едно от най-важните попадения.“

„Много неща се промениха от 2004 година, от дебюта ми в А група. Тогава благодетел беше Георги Илиев, лека му пръст. Локомотив Пд беше фактор, Левски и ЦСКА си тръгваха победени с по два-три гола. Сега заварвам добра обстановка. Има доста чужденци, но след последните години на лъкатушене, тази година можем да надградим и да постигнем по-добри резултати.“

„Мен ме дръпнаха при мъжете два месеца, след като станаха шампиони. Аз дотогава съм пял в агитката и изведнъж в първия отбор. Знаем по-късно какво се случи, нямаше финансова стабилност. Локомотив в каквото и състояние да е, се вдига и започва да побеждава. Когато публиката е зад отобра, тогава Локомотив е найсилен.“

„Имах честта да играя с Камбуров. Единствено буди възхищение на 38 години да играе с лекота и постоянство. Евалла на него! В Пловдив няма човек, който да не го уважава, дори от противниковия отбор.“

„Имах доста по-големи амбиции за кариерата ми, но може би липса на шанс. Не съм удовлетворен, но футболът ми е донесъл много положителни емоции, но има и трудни моменти. Това, което обичаме и имаме като талант, можеш да си изкарваш прехраната. Това е изключително удолетворяващо.“

„Началото бе с проби в Челси и Саутхемптън, но аз не съм първият и няма да съм последният подобен пример. В България доста таланти не могат да се развият. Не на последно място са и условията, при които футболистите тренират. Нещата са объркани. Тогава имаше реална оферта, бях на 16 години. Когато отидеш на тази възраст в Англия, можеше да е различно. Но никога не знаеш в живота дали е за добро или за лошо.“

„Това, което достигна до мен е, че съветници са посъветвали Георги Илиев да не приема офертата, защото ще вземе тройна за мен впоследствие. Абрамович беше накупи тогава суперзвезди. Едно 16-годишно момче успя да види такива играчи, а тогава у нас тренирахме на сгурия.“

„Завърших Математическата гимназия, доста учех, до момента, когато ме взеха в първия отбор, но завърших с приличен успех и бях примерен ученик. Имах идеята да запиша спортна журналистика, никога не е късно, малко закъснявам, интересно ми е, харесва ми.“

„Времето ме е научило да не правя дългосрочни планове. Роди ми се син и това беше решаващо да се прибера, Локо Пд ми е втори роден дом, от 8-годишен съм тук. Това е най-доброто решение за мен и моето семейство на този етап“, завърши Димитър Илиев.