Има една дума, която много хора в България пренебрегват и тя е уважение. Уважение, което Мартин Камбуров не получи при раздялата си с Локомотив Пловдив.

Беше тежко да гледаме как нападателят си тръгва с насълзени очи през задния вход на „Лаута”. Имаше какво да каже и говори, макар че не му беше никак лесно. И тук едва ли има смисъл да изброяваме успехите на Мартин Камбуров в "черно-белия" клуб. Какво е постигнал и какво означава за феновете на "смърфовете" – за всички е ясно.

И затова е неприятно след такъв конфликт между футболист и президент да се стига до толкова болезнена раздяла. Но и това не е най-лошото. Какво са си казали Крушарски и Камбуров едва ли някога ще разберем, а и вече няма никакво значение. Важното е, че нападателят напуска. И е важно как бе изпратен.     

Когато даден играч е дал толкова много години от живота си на определен клуб, трябва да си тръгне като герой. С почести.    

Една кутия бонбони, няколко хубави думи от съотборниците и ръководителите, една бутилка шампанско и един подарък от клуба за спомен. Само така Камбуров може да почувства уважението, за което иде реч.

Независимо от неприятната ситуация, при добро желание ръководството на Локомотив все още има време да реагира.  

Защото не върви играч, който е 5-кратен голмайстор на страната, има 140 гола за Локомотив Пд и е една от емблемите на клуба, да си тръгва по този начин. През задния вход, огорчен и с насълзени очи, сякаш през всички тези години е бил периферна фигура. Не, той беше голмайстор и лидер на отбора, така че без него нищо няма да е същото. Затова и отношението е обидно. Просто не се прави така!