Връщам се от лудостта, наречена „Битката за Пловдив”. Тя завърши 2:2 и така, поне на този етап, Пловдив си остава за всички пловдивчани.

В това поредно фантастично, истинско и ФУТБОЛНО дерби се случиха толкова много неща, че нямам никаква идея от къде да започна. Оставям емоцията да излиза през пръстите, пък ще видим какво е станало после.

И така... събота, 29 ноември, 14.30 часа. Стадион „Христо Ботев” е приютил желаещите (не се ангажирам с точен брой) да станат част от голямото шоу. Двата отбора са готови за началото на мача, съдиите проверяват мрежите. Имената на играчите са най-маловажното нещо в момента, защото започва „Битката”. Към терена политат димки, които образуват мъгла, заради която Антон Генов отлага първия съдийски сигнал. В единия сектор се развяват стотици „жълто – черни” знамена, горят и факли. Това убягва от погледа на феновете на „смърфовете”, защото главите им са под огромен плащ, тежащ повече от половин тон. Трибуните се тресат, гърлата се дерат. Чакането свърши, дербито на Пловдив отново е тук.

От първата минута се зареждат атаките към двете врати, а след две, отборите са изпълнили по един корнер. По-активни до средата на полувремето са „канарите”, които удрят греда, преди летящият плонж на Кръстев да възпламени трибуните – 1:0.

„Смърфовете” се събуждат и изравняват гредите в мача, а малко по-късно и резултата. Евертон Джилио – Том бележи след брилянтно изпълнен фаул, след който топката почисти лявата сглобка от вътрешната страна, за да се успокои в мрежата – 1:1.

Така завърши първата част, в която освен по един гол и една греда, двата отбора се отчетоха с още няколко отлични положения за гол. Темпото е добро, единоборствата мъжки, качеството на футбола – средно. Но него – футбола, го има в пълна степен. Може да не е на най-майсторското равнище, но въпреки това е там – на дербито.

Двадесет и двамата се прибират под бурните аплодисменти на доволната публика, която е щастлива, че има още цяло полувреме. Играчите имат нужда от жизненоважните въздух и вода, които ще им помогнат да се заредят с енергия преди отново да се хвърлят към вратата на съперника. Докато те се освежават, Аян Садъков и Коце Ангелов имат сложната задача да оставят емоцията настрана, да си съберат мислите и да дадат напътствия на момчетата си.

Втората част започва така, все едно е нямало почивка. Атаки, градени повече със сърце, отколкото с акъл, се редуват и към двете врати. Няма и пет минути от началото и... 1:2!

Митко Илиев се озовава сам срещу Тошев и бележи под плонжа му. „Черно-бяла” еуфория в дома на вечния съперник. „Смърфовете” се скупчват пред своите фенове, чиито факли пък подпалват лентите хвърлени на пистата.

Пожар – именно това е пловдивското дерби!

Локо Пд повтори обрата от пролетта и пак се вижда победител. Черната серия за Ботев е на път да продължи. Но футболистите и публиката не мислят така. Мощна подкрепа от трибуните и пътят за „канарчетата” до края на мача е само един и той води към вратата на Ставрев.

Домакините атакуват настървено, гостите се групират добре и отговарят с остри контри. Играчите на Коце Ангелов са принудени да центрират, но Ставрев е безгрешен във въздуха. Бранител в „черно-бяло” чисти от гол линията и спасява преднината на своите... до 70-ата минута. Тогава Кабу цели дирека, топката се връща в терена и дузпа за Ботев! Стражът на Локо Пд не е Бог и Саидходжа бележи в може би последния си мач с жълтата фланелка – 2:2.

До края гредата помогна още веднъж на гостите, а в продължението дойде положението, която да изрисува докрай картинката на този побъркан мач. Кабу овладя топката в пеналта и стреля в горния ляв ъгъл на Ставрев. Невероятният в този мач вратар се изстреля във въздуха и боксира. „Жълто-черните” не искат да повярват, че гол няма, „смърфовете” си отдъхват.

След малко най-слабият на терена – Антон Генов надува свирката за последно и оставя зад гърба си мач, който със сигурност го накарал да се радва, че е получил наряд за него.

„Битката за Пловдив” не излъчи победител, но направи нещо много по-важно – остави послания за всички в българския футбол.

За хората от БФС: Футбол в България все още има, макар да се вижда рядко. Само от хората в централата зависи той да бъде реанимиран.

За феновете: Да ходят на стадиона и да обичат футбола, защото той не е създаден за избиване на комплекси, а да носи радост и вълнение на тези, които го обичат.

И най-вече за хората под тепетата: Едва ли някой от феновете на двата отбора в момента мисли за класирането. Но то е важно. Просто е глупаво един от истински футболните градове у нас, с четири професионални отбора, родили легендарни играчи, да върви към дъното. Смешно е да имаш привърженици, които пътуват хиляди километри, за да са винаги с любимците си, а в същото време да се бориш за оцеляване.

Истината е, че Ботев и Локо Пд преживяха много трудни години. Те оцеляха най-вече благодарение на верните си фенове. Това трябва да бъде осъзнато от шефовете в двата клуба и да се сложи край на борбата за оцеляване. Мястото на тези тимове е много по-нагоре в класирането и в това днес се увери цяла България. Ако все още има някой, който не вярва нека просто да почака до пролетта. Тогава картинката на терена и по трибуните ще бъде подобна.

Не за друго, а защото в Пловдив футболът е част от живота на града. А какво правят общинарите под тепетата за този спорт е съвсем друга тема.

Засега, толкова!