13 юни 2009 година. Пловдивското дерби вече е мъртво. Умря, гърчейки се в агонията на надеждата, че все пак може да оцелее. Дербито между Локомотив и Ботев бе ритуално посечено и ще бъде истинско чудо, ако някога възкръсне.

Философията на това дерби не са 22-мата футболисти, които 90 минути играят футбол. Философията е друга. Философията е на трибуните. Тогава, когато косъмчетата по тялото ти настръхват, когато усещаш ритъма на песните, мириса на факлите и димките, виждаш искрите в очите на околните. В този мач футболът, самата игра и отделните футболисти нямат значение. Няма значение кой е по-добър, кой ще прекара топката между краката на противника и кой ще стигне по-бързо до наказателното поле. Единственото значение на този мач е тръпката. Тръпката, която започва дни преди него, стига апогея си през 90-те минути и си отива далеч след последния съдийски сигнал. Тази тръпка вече я няма.

За да има дерби, трябват две страни. В Пловдив едната липсваше. До последно вярвах, че феновете на Ботев ще дойдат, ще присъстват и ще подкрепят отбора си. Не. Те не дойдоха. Оставиха сектора си празен. Достигнаха крайна точка в битката си срещу Димитър Христолов. Но от всичко това загуби единствено Дербито, а печеливши няма, а няма и да има.

Само с фенове на Локомотив двубоят бе един от осемте безсмислени мачове от последния 30-ти кръг на футболен сезон 2008-2009. Нищо повече. Духът беше е изчезнал. И да не искат да признаят на домакините също им липсваше агитката на Ботев, защото да спечелиш битката на трибуните също е въпрос на чест. Със сигурност обаче при така стеклите се обстоятелства у черно-белите ултраси имат лек горчив привкус в устата.

Мачът се игра пред обидно малко публика. Оставяйки на страна решението на „канарчетата” да не присъстват, на дневен ред идва и друг въпрос. Защо запалянковците на Локомотив не успяха да напълнят секторите си? Защо това Дерби (за последен път го наричам така) бе наблюдавано от не повече от 7000 зрители (евала на домакините за изключително красивия транспарант, издигнат в началото на второто полувреме)? Обидно и най-вече жалко. Жалко, защото всички очакват на този мач бетонът и седалките да не се виждат. Жалко защото историята на мача между Локомотив и Ботев Пловдив вече никога няма да бъде същата.

Едва ли юношите на Ботев Чудомир Григоров и Васил Кочев са си представяли точно такъв дебют в мач срещу Локомотив. Те все още не са играли в Дерби.

Димитър Христолов спокойно може да се счита за победител във войната с феновете на Ботев. Той ги принуди да направят нещо немислимо до сега. Да убият Дербито.

Малко и за събитията на терена. Логичното се случи. Очаквана победа за Локомотив. Първите 20 минути обаче бяха за Ботев. Ако в „кошарата” имаше фенове на „канарчетата”, те можеха и да победят, защото футболистите изиграха най-силните си 20 минути от началото на сезона. Ясно е, че по-класният отбор е този на Локомотив и това се доказа долу на терена – 3:0. Резултатът на един от осемте безсмислени мачове от 30-тия кръг на българското футболно първенство сезон 2008-2009. Той няма никакво значение.